Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.06.2008 14:46 - Бягайки от съдбата или знам какво направи миналото лято
Автор: svetleto88 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 987 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 09.07.2008 15:05

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Най-накрая се реших- да замина, да си почина от всичко, да се откъсна от мислите за него...От него самия се бях откъснала още преди месец, но всичко ми напомняше за него, всичките тези познати места, въпреки че след като той замина знаех, че няма как да го срещна дори и случайно. Но някаси изпитвах тази нужда да се скрия от всички, да се скрия още по-сигурно и от него. Не че щеше да ме потърси, но все пак..трябваше да избягам от чувствата си, от себе си. Месеци наред затъвах и затъвах в цялата тази история, отрази се на работата ми, на мен, на личния ми живот, ако може да се нарече такъв сведения до непрестанно очакване на него. Живеех само чакайки нашата следваща среща, въпреки че тя беше като предишната- ей така просто нищо не се случи между нас, а аз ставах и заспивах с мисълта за него. Започвах да се плаша до къде могат да стигнат илюзиите ми, заблужденията ми за уж малките неща. Един поглед, една дума ми бяха достатъчни, за да стана най-щастливата на света, а за него те бяха най-вероятно само ежедневие. Тази любов ме измъчваше, довършваше ме малко по малко-явно несподелената любов. И ето той замина, дълго чаках този миг на блаженно спокойствие, надявайки се че сега ще успея да осъзная и приема края между нас настъпил отдавна, това че той не иска да бъде с мен и най-вероятно има друга в живота си.Ще започна да виждам и другите мъже, които не съществуваха за мен последните 6 месеца. Но и това не беше достатъчно реших, че и аз трябва да замина, не беше достатъчна и цялостната промяна на телефон, скайп, мейл,приятели..исках да избягам от болката, колко може по-далеч, най-добре на другия край на света..може би Африка или някой самотен остров. Странно бягах от него, който не правеше никакаъв опит да се свърже с мен, бягах от всички, които знаеха за него и можеше дори да споменат името му. Затова заминах при единствените ми близки хора, които не бяха в течение...

Винаги съм обичала морето, плажът..носеха ми хубави спомени...и никакви спомени с него. Още първите дни се почувствах като нова, сякаш последните месеци са били лош сън, от който съм се събудила и до обяд няма да го помня. Всичко беше идеално до онзи ден, когато съдбата ми изигра най-лошата шега,показа ми, че не мога да й избягам....Реших да се поразходя. Беше късният следобед, слънцето вече не печеше така силно и подухваше лек бриз..обичам морския бриз....Но изведнъж някой ме извика,чух името си и се обърнах-той стоеше усмихнат и ме гледаше, очите му сами говореха, излъчваха толкова много топлина..сякаш се радваше, че ме вижда...
-Какво правиш тук?-попита той учуден
-А ти?!

Бяхме като двама стари приятели, които не се бяха виждали от години, а всъщност бяха минали 1-2 месеца. Всички чувства се върнаха в мен и дори за миг не се замислих, че се хвърлям в същата бездна, от която наскоро едвам излязох, че повтарях стараите си грешки надявайки се като глупачка на нов резултат. Значи той беше тук...можеше да го избегна, ако се бях поинтересувала...
**************
Въпреки всичко няма да съжалявам,този път сигурно ще го преживея по-лесно, защото онази нощ на плажа получих единственото, което исках от него, това, което чаках всичките тези месеци...Сега беше неговия ред да стигне до там, от където аз се връщах....защото аз получих сърцето му взимайки своето обратно от него....


Тагове:   лято,   Направи,   Какво,   миналото,


Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: svetleto88
Категория: Лични дневници
Прочетен: 27700
Постинги: 10
Коментари: 31
Гласове: 181
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031